ore d’amore

the story

малко думи. но толкова бързо лети мисълта ми, че ги улавям наполовина. споделям тук частица само. езикът е за писане днес. съвсем смълчан.

и е хубаво, че се откъснах от болницата за малко. успявам да усетя онази любов, която е напирала да ме залее, но е била прокудена от болката. и не от истинската болка, нито от болницата, а от някаква измислена безумна гневливост и обида. все нищожни, нелепи чувства.

* * *
на онези, които обичам

преминавам линиите
толкова неуверено
в началото
все едно не съм аз
все едно не съм се борила с чудовища
и не зная как се побеждават

като точица
е силата ми
скрита и неясна

но само в началото

после започва да се върти
да расте
да обгръща цялата реалност

недоловима
уж
а всъщност цяла остра непокорна

и знаеш
че е станала
любов

един безкраен път

нагоре

All of these lines across my face
Tell you the story of who I am
So many stories of where I’ve been
And how I got to where I am
But these stories don’t mean anything
If you’ve got no one to tell them to
It’s true, that I was made for you

добротата

* * *
все тъй вълшебно е да зная
че хората
които срещам
донасят доброта
стаена
в тях

а аз съм я видяла
* * *

ДОБРОТАТА Е БЕЗЗАЩИТНА

Добротата е беззащитна,
но не безсилна.

На добротата не й трябва сила.
Добротата сама е сила.

Добротата не трябва да побеждава:
добротата е

безсмъртна.

Ришард Криницки

истината

не спираш да се надяваш, че ще се случи нещо, което да те накара да се откажеш. но изборът е направен. и той е единствена утеха. другото е тъмнина, лъжа, болка, обида, горест. и някаква криворазбрана битка. битка без армия. с любов, хъс и знание. но кой воюва сам! глупакът, ще кажете. и ще сте прави.

стъпки

“Вървя, а все не мога да закрача както трябва и колкото мога; все настъпвам някого по петите”

най-трудните решения
човек пресича с нож

обмисляш само последиците
гнева
самотата
или дори радостта
която допускаш
че може да се случи

най-трудните решения
са взети

и няма връщане назад

“Който иска втората половина от живота си, трябва да остави всичко друго на първата”

Traum vom Fliegen

цялата лудост
да започна да уча немски
във втората половина
на живота
всъщност носи нишки страх
умора
или затаяване на дъх
но понякога е
само лекота
и надежда

времето

“нашата болка и горест ги лекува времето, но не онова, което идва, а онова, което е отминало…”

малкият ни дом
година вече
е най-тъжното място на земята

един кът на умора слова и безсъници

но се пробуждам
и прегръщам всички тъжни места по земята
и моля за прошка
че съм се скрила в себе си