Feeds:
Posts
Comments

по пътя

избрах си песен
за сбогуване

сега ми трябва
смелост
два куфара леки
и полет

имам си песен
имам и теб

ще преминем
и тази река

ще нагазим в дълбокото
само веднъж…

малко уроци
всъщност съвети

малки уроци
за големи сърца

не сте от студентите ми
вероятно и знаете всичко това

но искам да ви кажа:

не обиждайте
не говорете остро
бъдете критични, но никак зли и агресивни
бъдете красиви в думите и в делата
не се съмнявайте в майките
не обръщайте гръб на бащите

може да се развикате, дори да сте гневни
защото хората сме крехки, понякога огорчени, сломени…
защото лекарите сме крехки, понякога огорчени, сломени…

но не викайте никога пред болните деца

там трябва да сте тихи
нежни
фантастични
невероятни
вълшебни

и учете
учете всеки ден

“Всеки има нужда от някой, само един, който не се страхува.”

празници няма. времето следва неумолимо своя ход…

***

…не се съмнява
пеперудата
че е била увита
знае
че е била на скрито
топло
но ражда се
променя се пашкула
и е студен
светът
за теб
за мен
за нея

студена пролетта
не те дочаква

надеждите се сменят
стените в лед
а парещи слънца
не те докосват
и тази бездна няма цветове
и тази сила
не утеха
сила
а толкоз малка пеперудата
остава…

и себе си отнася в красотата

светът не те разбра…

студена пролетта
не те дочака…

Mensch

втората половина на живота

е кръгла

все по-бързо се движи
лека
и тиха

и не можеш да я спреш

втората половина на живота

трябва да съм по-добър лекар
по-добър

трябва да мога да спася повече деца
да спася

не

да лекувам

не лекуваме децата
достатъчно

просто си вършим работата

не

не е достатъчно

неделно

“Beyond mountains there are mountains.”

животът не е черно-бял
казват

а сивото дори не е цвят

мога да разтворя праха
в капки
дъжд

а някои
само го разпръскват
според вятъра

светът не е споделена неделя

а се надявах

небеса

на тях се надяваме

когато ни събори
суетата

смълчано ще е днес. отново. но ето един любим стих. необходим, изречен, невъзможен.

* * *

И ако някога не виждаш
Изход,
копай в пръстта подобно плоден
червей
и вдигай камъка от себе си
по-тежък,
за да намериш дума
по-силна от привидност.

И ако някога поискаш повече,
копай небето.

Божидар Пангелов
из “Делта”

* * *